12.05.2006 г., 13:03

Богатство

904 0 7
Имам си четири стени,
любими, за мене орисани.
В тях самотата шепти
рими, до край неизписани.

Имам си свят от мечти,
мънички, все постижими.
Tам, между тези стени,
цяло съкровище имам.

Имам си паяк любим,
весел, дори шегаджия.
От мрежи изплел е комин,
природен нали е ловджия.

Имам и трон... Без лъжа.
Златен - за царицата моя.
За музата ми - Самота,
обсебила с ласки покоя.

Не бих заменил този дом,
за злато, палати красиви.
Без моя самотен синдром,
мечтите ми как ще са живи?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...