Богомолка
Да! Тук съм! И тук ще остана!
Сбогуване глупаво с теб не желая!
Не искам на заем живот да живея,
към тебе политам в битийния замък,
подобно мушица в горящия пламък!
И страстно жадувам, знаеш – така е!
С пелените от нежност на твойте ръце,
и нине и присно, да ме повиеш – мечта е!
В Храма на Тантра младенец непорочен,
своя Гуру в теб – на олтара познал е!
И искам не само, тръпнещо тяло!
Че тялото що е, моя звездице?!
Днес роза красива, на младост утеха,
овехтяла от старост е утрешна дреха!
Душата ти цялата – за себе си искам,
за моряка в мен да е топлия пристан!
От залез до изгрев сънят ми изгаряш!
Яко люта лавина в усоета диви,
ела и наяве, страстта отприщи ми!
В любовна нега през нощта омаляваш
блажено доволна до мене оставаш!
Да зная,
на що си способна
и знай, че го искам!
С мене да сториш
каквото поискаш!
Жигосай ме с огън, твой само да бъда,
на добиче разплодно дамгата тури ми!
Коренче троскот – в ръка на церител,
в стакана татулов – до грам изцеди ме!
В копнежа по теб – на руната Наутиз
в кръста магичен – без жалост разпни ме!
Предай ме на огън – докрай изгори ме,
в страстните клади – на пепел стори ме!
Пилей ме във вятър на въздушна стихия
светът ни от мене и помен да стрие!
Искаш?!
Главата вземи ми! В двете ти длани,
богомолката мъжка, смирено оставих!
03. 06. 2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Todor Nikolov Всички права запазени
