sweet_dream`s (Мария Амбова)
93 227
28.05.2006 г., 13:56 ч.

Болен мозък 

  Поезия
1727 1 6

Болен мозък


Недопита чаша с алкохол,

догаряща цигара,

смъртта – възкачена на престол,

портата на ада се отваря.

 

Какъв живот, каква надежда? -

всичко е мираж.

Гроб до гроб съдбата пак подрежда,

в него подреден и пътния багаж.

 

Вечна болка, вечна скръб,

сърца студени, сковани в лед,

пред дълбока пропаст ти стоиш, на някой ръб,

зловеща бездна и дявол тласка те напред.

 

Грозни мисли, породени от една душа,

болен мозък е това,

колко черна трябва да е човешката съдба,
за да пишеш само за смъртта.

© Мария Амбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • браво!!! супер е!!! мн ми харесва...продължавай се така да пишеш...6 !!!!!!!!! ))
  • Доста тъмни мисли, но пък силни са думите ти, браво!
  • И на мен мн ми харесва
  • благодаря ви!вие двамата сте едни от най-добрите ми приятели и вашето мение е мн важно за мен!бичкам си ви!
  • болния мозък е точно това което ти си го изразила много точно определение Грозни мисли, породени от една душа,болен мозък е това !!!
    незнам дали си болен мозък маро сега но продалжаваи да пишеш все така ,пожелавам ти го от душа ..... ти си страхотна !!!
  • Леллелеле, Мари! Много е готино!!!!!!! 6
Предложения
: ??:??