Викът от болката прокънтя в тишината
и сякаш отвори се земята,
падна ти във пропастта -
изчезна от моята душа.
Викът от болката отекна
и птичите песни той сепна,
останах аз пак сама
с болката и с тъмнината на нощта.
Викът от болката притихна
и сякаш към живота пак ме викна,
но ти още си там
и какво да правя без тебе, не знам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация