БОЛИ...
БОЛИ...
Боли ме, защото съм сама.
Боли, защото в мен е пусто.
Не вярвам вече в любовта,
нито в което и да е чувство!
Обичах лудо,
обичах свято.
Вярвах, че ще стане чудо,
но съм била наивна и сляпа!
И сега боли от всичко,
дори и от усмивките боли.
Повече не искам да обичам
и затова не ме вини!
Болят ме ръцете,
защото са те милвали.
Боли ме от сълзите,
които малко по малко са ме убивали!
Боли от мечтите,
които ти подарих.
Боли от тайните,
които ти разкрих.
Ти беше моята крепост,
беше моя храм.
Всичко за тебе жертвах
и всичко успях да ти дам!
И точно ти ме предаде,
на Дявола сърцето ми подари.
И мечтите ми продаде,
за да може повече да ме боли!
И сега искаш да ти простя?
Искаш всичко да е както преди?
Вече изгуби любовта
и достатъчно ме нарани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Попова Всички права запазени
