30.03.2006 г., 0:27 ч.

Боли 

  Поезия
723 0 4
Боли,когато виждам те сам да стоиш.
Боли,когато любовта си отива, без спомен.
Боли, когато те виждам в съня си, търсещ мен.
Боли,,когато си спомням за щастие,
което никога няма да имам.
Боли ме, но зная, че без теб ще живея
дори и без смисъл.
Боли, но няма смисъл да те имам,
щом не трябва.
Боли и ще боли завинаги ,
щом спомням си за теб.
Боли и трябва, щом обичаш истински,
трябва да боли, трябва и боли......

© Ивет Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Василена!
  • Поздравления. Този стих е много трогателен. Наистина ние осъзнаваме любовта чрез болката.
  • благодаря ви!
  • и това е хубаво-добре си служиш с анафоричните повторения..
Предложения
: ??:??