5.10.2005 г., 11:53

БОЛИ ДА ТЕ ОБИЧАМ

1.2K 0 4
Глас във пустиня...
и сълзи...и страх...
Умира душата ми
в истеричен смях...
Не чувам...
Не виждам..
и вече нищо не мога да дам...
...дори да си с мен...
аз не искам да знам...
Отивам си...
нали и това е решение...
Зная и без теб пак ще боли,..
но и това е спасение....
Пусни ме!...
Сърцето ми гърчи се
в ритъм свиреп,...
...но дори когато ме няма
очите ми пак ще са с теб...
Не чувам...
Не виждам...
Не искам да знам...
Остави ме...
аз вече нищо не мога да дам...
Боли ме!...
Ръцете ти горят ме...
устните  тровят кръвта  ...
Боли ме!...
Пусни ме!...
Нека бъда сама...
Отиди си...
Поне сега не ме обичай!....
От това БОЛИ...
БОЛИ и да те обичам!....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...