28.12.2007 г., 14:19

Боли... до сричане

1.1K 0 13
***
Със всички ларви избуя денят...
Превърна се нощта ми в стичане...
Излюпени... проядоха стиха...
едва се съхраних... до сричане...

И мислите ми кърваво шуртят...
надеждите са болни... от съсичане...
Единствените... дето не болят...
са миговете мощни... на обичане...

И вярваш ли ми, Господи, сега...
когато съм бездумна... до отричане...
във Любовта си само се кълна...
а ти си просто мъртво вричане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...