***
Със всички ларви избуя денят...
Превърна се нощта ми в стичане...
Излюпени... проядоха стиха...
едва се съхраних... до сричане...
И мислите ми кърваво шуртят...
надеждите са болни... от съсичане...
Единствените... дето не болят...
са миговете мощни... на обичане...
И вярваш ли ми, Господи, сега...
когато съм бездумна... до отричане...
във Любовта си само се кълна... ...