Боли ме...
Боли ме...
Не си добре, болен си...
Аз последен научавам.
Тревожа се и ме боли!
Боли ме като брат, като кръв!
Сърцето ми кърви.
Набирам те по джиесема -
да те питам как си?
С какво да ти помогна?
Затваряш апарата.
Абе, това не е в реда на нещата.
Нима ме мразиш толкова дълбоко?
Омразата е най-лошата посока!
От нея боледува и душата.
Затова те моля, помисли.
Душата си от нея очисти.
Аз искам да си здрав!
Не желая да страдаш,
да те боли! Наистина така е.
За моите грешки, моля те, прости!
Но и за своите помисли!
Та братя сме, нали?
В една утроба сме били.
има пътища добри -
да поискаш прошка, да простиш.
До Бога да се извисиш.
До онзи Бог - на обич и любов.
Не желая да робуваме на Сатаната.
Братя сме и така ще бъде!
Боли, признавам, че от болката кърви!
Но твой брат оставам!
И да те обичам продължавам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Митов Всички права запазени
