Болка
Пияна съм и ме боли...
Ненужна и до болка съм сама.
Каде сгреших, че пак така
сърцето ми отчаяно кърви...
Отчаяно се моля за това,
което няма никога да имам
и всичко днес, което взимам,
е истината... ала точно тя
показва ми онази бездна,
в която аз потъвам във забрава.
Единствено утехата остава...
дано смъртта да бъде нежна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
