Сълза студена като лед към сърцето ми полетя,
Пред нищо своя път тя не спря,
Бяха безсилни моите вопли и слова,
Тази сълза ще погуби моята клета душа.
Точно когато се бях от живота предал,
Когато бях дори душата си продал,
Ти се появи като ангел в нощта,
С нежни галещи крила.
С надежда вкопчих се в теб една,
По-щастлив от онзи ден да стана,
Всичко бях готов да ти подаря,
За теб и ризата си от гърба щях да сваля. ...