27.01.2007 г., 0:22

Болка

1.2K 0 13
Боли ужасно и страшно...
Горчи в устата ми,
не бие сърцето ми,
плаче душата ми.

Сбогом, моя любов,
казах на моя любим.
Разбрах, че не трябваше.
Бързам - защо, все не знам.

Исках да нямаме тайни,
вярвам, ще ме разбереш.
Казваш - ще го преглътнем.
Продължава живота - знам.

Боли ужасно и страшно.
Не искам да живея без теб.
Обичаш ме все още зная
Обичам те - вярвай в мен.

24.01.2007г.
София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Креми!
    Изстрадана е всяка дума до болка, може би затова е истинско!
  • Много красив стих, много истински думи... =)
  • Благодаря на Петето и Насето за милите отзиви-съжалявам, че съм ги пропуснала-този стих наистина значи много за мен, благодаря ви много!
    С много усмивке
    Веси
  • Харесва ми!
  • Хубав стих!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...