15.06.2007 г., 9:26 ч.
БОЛКА
Сълза в очите ми блести,
защо все мен трябва тъй да ме боли?
Никой ли не ме обича?
Всички ли от мене се отричат?
От болка думи нямам вече,
разбрах - на всички преча,
но ще дойде ден и мен няма да ме има,
ще съм като звезда - недостижима..
Дори тогава никой няма да разбере,
че ме няма, даже ще им е и по-добре.
Сега в очите ми сълза блести -
много ме боли...
и никой не иска да го промени!!!
защо все мен трябва тъй да ме боли?
Никой ли не ме обича?
Всички ли от мене се отричат?
От болка думи нямам вече,
разбрах - на всички преча,
но ще дойде ден и мен няма да ме има,
ще съм като звезда - недостижима..
Дори тогава никой няма да разбере,
че ме няма, даже ще им е и по-добре.
Сега в очите ми сълза блести -
много ме боли...
и никой не иска да го промени!!!
© Боряна Дамянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Така е да, Светльо, много си прав! Благодаря за милите думи..
-
Трогна ме, Боби!Виж какви красиви стихове пишеш! Живота е като стихия, като торнадо! В един момент те издига във висините, в друг те запокитва там дълбоко, в бездната! Трябва да го приемем такъв, какъвто е, защото той е "най-ценното нещо"!
-
Поздрав,Боби
-
Много мило....благодаря от сърце!
-
Искам да го променя! Остави тук болката и се усмихни! Ние те харесваме! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
