15.06.2007 г., 9:26

БОЛКА

1.5K 1 5
Сълза в очите ми блести,
защо все мен трябва тъй да ме боли?
Никой ли не ме обича?
Всички ли от мене се отричат?
От болка думи нямам вече,
разбрах - на всички преча,
но ще дойде ден и мен няма да ме има,
ще съм като звезда - недостижима..
Дори тогава никой няма да разбере,
че ме няма, даже ще им е и по-добре.
Сега в очите ми сълза блести -
много ме боли...
и никой не иска да го промени!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...