Повярвах в любовта,
но зла съдба
прониза ме с кама,
остави ме без теб...
... и бликна кръв неспираща,
усещах болката пулсираща
дълбоко в мен.
Тогава исках да умра,
просто да умра
и да те видя там, отвъд,
чрез свойта смърт.
© Богдана Маринова Всички права запазени