dorageorg (Дора Пежгорска)
48 207
5.08.2024 г., 21:39 ч.

Болката ... 

  Поезия
259 0 4

Реже сурово животът – съдбовно,
ужасно, без отказ, до изнемога,
без жал дълбоко надолу и още…
С времето – орис безкрайно жестока,
рано чезнат сърца, толкоз обични…
И болката зачестява, отново,
да се простя даже, уви, не смогвам –
тъй неистово преследва ме, гони,
сече, стърже, душата ми оголва…
Вече рани да броя, невъзможно –
и дъх не взела от предходна болка…
Но защо… Знае го единствено Той…
Смирено с любов, безспирно се моля,
за всички, за мен – за прошка и помощ –
влей ми сили да продължа, Господи…
И нека бъде волята Твоя!

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, Петя, няма край... Благодаря!
  • Познато. Няма край тази болка ...
  • Уви, безсилни сме... Благодаря, Дейна!
  • ...рано чезнат сърца, толкоз обични…
    Много боли, но пред някои неща сме безсилни.
    Поздравявам те, Дора!
Предложения
: ??:??