Болката ...
Реже сурово животът – съдбовно,
ужасно, без отказ, до изнемога,
без жал дълбоко надолу и още…
С времето – орис безкрайно жестока,
рано чезнат сърца, толкоз обични…
И болката зачестява, отново,
да се простя даже, уви, не смогвам –
тъй неистово преследва ме, гони,
сече, стърже, душата ми оголва…
Вече рани да броя, невъзможно –
и дъх не взела от предходна болка…
Но защо… Знае го единствено Той…
Смирено с любов, безспирно се моля,
за всички, за мен – за прошка и помощ –
влей ми сили да продължа, Господи…
И нека бъде волята Твоя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Пежгорска Всички права запазени
