16.11.2007 г., 17:28

Борбено!

704 1 9
 

За един изключително скъп за мен човек!

 

Ти не си такава!

Ти не плачеш без причина!

Ти не си колебаещ се пламък!

Ти не умираш духовно!

Ти се бориш! Ти оставаш!

Ти си весела, щастлива.

Ти не угасваш. Ти си буен огън!

Ти си усмивка. Ти си смях!

Ти можеш! Ти си силна!

Ти си бяла!

Ти притежаваш всички цветове!

 

А сега изведнъж черното

пак нахлу в белия екран....

Някой ти подлага крак,

друг и нож в теб ще забие,

трети ще ти се присмее

или ще те унижи...

Мнозина няма да те раберат.

Защото такава, каквато си,

ти си прекрасна,

но твърде малко хора оценяват вече красотата.

Ще станеш силна личност. Непоклатима.

Няма да си сама никога,

защото винаги се намират приятели..

Ако си достатъчно широкоскроена да ги приемеш.

Няма значение какво казват хората.

Няма значение колко болка ще изтърпиш, заради тях.

Няма значение дали те разбират.

Само ти си от значение.

Това, което успееш да запазиш.

Това, заради което се бориш.

Това, как се бориш.

Това, че се бориш!

Оцелява най-приспособимият, нали знаеш...

Но се запомнят творците!

 

А ти си като пеперуда, още не освободила се от пашкула си.

Чакай, спри се!

Има много време да летиш.

Изчакай, докато крилата са готови!

И вярвай! Ти можеш!

Аз вярвам в теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джули Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се че те радва (::
    И знам (: Те са ми опората...
  • аа това го четох днес и ме радва пък и специалният човек си заслужава
    хихи и тук има хора, които ти поправят правописните грешки
  • Мерси за корекцията - коригирано е [;
    Отново благодаря за позитивните коментари. Усмивки!!(::
  • Ти си !!!
    И вярвай! Ти можеш!
    Поздравления !!!
  • Хубаво посвещение!
    Поздрави

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...