Какво си? Защо си?
И други въпроси
разхождат се боси
из мойта глава.
А ти си... Нали си?
Дали си? Върви си?
Простих си!
Точно сега...
Какво съм? Защо съм?
Сама съм! Тъга съм!
Роса съм! Сълза съм!
И ме попи
нощта. Обеща
до изгрев свещта
съня ми - мечта
да изгори.
Не спрях! Не успях!
И плаках, и пях!
И пак не познах.
Сгреших те!
Мълчах и крещях!
Не исках, но бях.
Изграждах, рушах.
Сътворих те!
Не зная! Гадая!
Време чертая
и се старая.
Не спирам!
А всъщност - зная.
За теб е безкрая!
За мен е края!
Умирам!
© Цвети Пеева Всички права запазени
Ще те чета!