28.09.2018 г., 0:21

Босилеград

1.1K 1 0

 

Едно градче забравено от Бога,

едно градче на българи добри!

Съдбата ти изпълва ни с тревога

и мъката в сърцата ни гори!

 

Ти беше част от българското тяло,

но силом те откъснаха от нас,

разкъсаха България изцяло

и тя за тебе плаче оттогаз!

 

Предадоха те на врага ни злобен

и той реши да те сломи докрай.

Подложи те на ужас безподобен

какъвто двадесети век не знай!

 

Той искаше да измениш на своя

вековен корен – мощен и велик,

глава покорно да сведеш пред тоя,

що мразиш и презираш всеки миг!

 

Макар от сто години разделени

със майчицата ,българска земя

ти българските знамена, свещени

в небето на Босилеград развя!

 

Ще дойде ден, пак заедно ще бъдем

в една държава, силна и добра,

неправдата жестока ще надмогнем,

макар че Бог скърбтa ти не разбра!

 

27.09.2018 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...