26.02.2008 г., 15:45

Босонога скитница...

1.1K 0 21
 

И някой ден ще скъсам всички нишчици,

синджирчета, връзвали, закопчалки...

Ще бъда себе си. Онази - другата.

Различна от съпруга и от майка.

 

Торбичката с досадни задължения,

ще хвърля до хартийките от вчера.

С затворени очи ще лепна пръстчето -

на картата... И просто... ще живея.

 

Ще пусна хвърчилата на мечтите си.

Отдавна сбират прах в оная ракла...

След тях ще припна босонога скитница.

И ще загубя ключа за обратно.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце на - Димитринка, Ани и Бианка! Радвате ме! Поздрави!
  • Ако знаеш колко отдавна мечтая за това!Благодяря ти,че си опоетизирала мечтите ми!
  • След тях ще припна босонога скитница.

    И ще загубя ключа за обратно.



    Някой ден...,някой миг...трябва да се опита...
  • След тях ще припна босонога скитница.
    И ще загубя ключа за обратно.

    Не губи ключа.Най-сладко е да си скитница,завърнала се и открила прелестите на света,който си оставила след себе си.
    Поздрав.
  • Чудесни са думите ти, скъпа Мариола!Благодаря ти!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...