Дружбата законна е като модата изконна,

всеки мъж напет се зарича, че по нея хич не се увлича,

а пък, я го виж – в гражданското той по мярка я навлича

на тъста и родата от страната на жената им се кланя до земята,

а пък гневно пред жената проклина тъщата си и съдбата!

Модата се не забравя, само дето мъжът се престарава

да се вайка и додява, за брака да опява,

да се прави на мъжага, че в къщата петел пропява

на жената и родата той създавал правилата

и думата му е закон за всеки в тоя дом!

Заменила е жената фустана с полата,

нивата с колата, красотата заздравила

с инат я подплатила и създала правила,

тя командва отсега и не хваща в ръка старата метла,

 станала жена в нови времена!

И върти се бясно колелото, от каруца до кола

времето се е извървяло, но уви, все същото си е остало

все за брак е пяло, на моми сладко е  шептяло

пък на момци страшно тъй бръмчало!

Променени от съдбата, момъкът и момата

не се събират вече по седенки на хоро и хурка,

там да се залюбят и техните да си хортуват

за сватбата да си старите умуват,

докато се тайно младите целуват!

Хортуват си си двама без да знае мама,

докато не стане тя самата баба,

тъй се времето завея, че се първо люлка залюлея

все ги тегли то към брака, я с верига, я с  воал

за едни началото желано, пък за други  край

до брака стига всеки знай!

Аз обичам те, пък ти си трайш

и ми викаш отново твърдо край

мъжка дума казвам да си знайш,

ще се разведа и ще настъпи рай

а пък аз ти казвам само да си знайш,

ще има ти да си мечтайш!