Бреме
БРЕМЕ
Сърцето ми се свива в спазми,
очите ми се пълнят със сълзи,
а навън вихрушка вее
и вали, вали, вали...
От щастието ще успея ли да вкуся,
щом незнайна болка ме мъчи от зори,
ще успея ли с песен да отхвърля
товара, който вече толкова тежи?
Да – тя наистина отдавна съществува,
още от детинство може би.
Но нито за миг не спира да напомня
и боли, боли, боли.
Непрестанно си задавам въпроси:
За какво? Защо? Дали?
И техния отговор все не намирам,
а душата ми в копнеж ще изгори.
Когато го видях - за миг пораснах,
оставих тежкото детство в страни,
и помня сякаш нашепване странно:
„Люби го...! Люби го...! Люби...!“
Очите ми се радваха тогава,
не бяха пълни със сълзи.
Сега на сила само мога да се смея,
защото нямам смелост да кажа: Плачи!
А беше слънце, пролет, лято,
земята къпеше се в слънчеви лъчи!
Сега е зима и сърцето стене:
„Забрави го... Забрави го... Забрави...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Всички права запазени
