26.06.2013 г., 19:33

Брояч на твоето време

660 0 1

През гердана на живота ти минавам,
нанизан като брояч на твойто време
и откъсва се във перла - стон сподавен,
в косите ти се впива като гребен...

а в очите ти съзирам зов предишен,
същ - разказвач на неразказани истории
и не издържал да слушам повече как дишаш
от твойте нишки се рисувам във теория...!

Изгубени, но незахвърлени - като години,
минути, седмици и колко мними дни със теб...
от фугите, без тебе, още незазидан
тръпна пред теб - почти във теб, в усмихнат съспенс...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маломир Стръков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...