художника (Веселин Христов)
182 1292
11.08.2018 г., 18:46 ч.

Букетът 

  Поезия
422 3 5

         БУКЕТЪТ

 

Една старица на пазара

продаде ми букет цветя....

- Здрасти бабче, как я караш?

- Тежко сине! Каза тя.

 

- Не мога да се храня често.

И с треперещи ръце,

понечи да ми върне ресто.

- Задръж го! Рекох от сърце.

 

По лицето ѝ в браздите....

стекоха се две сълзи,

за миг погледна ме в очите

с ръкав дискретно ги изтри.

 

Приклекнах пред жената стара

и реших да я попитам,

а там зад мен, по тротоара

градът туптеше в своя ритъм.

 

- Кажи ми бабче, ама честно!

Помниш ли последния букет за теб?

- Не помня сине! Не живея лесно,

че пенсията не стига и за хлеб.

 

- Ще ми позволиш ли Бабо?

Дарявам те със тез цветя!

Главата ѝ потрепта слабо,

лицето старо засия.

 

- Сполай ти чедо! Само рече,

изправих се и продължих,

а тя ми махна от далече

и тук завършва моят стих.

 

Авт. Весо: 02.02.2018г.

© Веселин Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??