Букетът
БУКЕТЪТ
Една старица на пазара
продаде ми букет цветя....
- Здрасти бабче, как я караш?
- Тежко сине! Каза тя.
- Не мога да се храня често.
И с треперещи ръце,
понечи да ми върне ресто.
- Задръж го! Рекох от сърце.
По лицето ѝ в браздите....
стекоха се две сълзи,
за миг погледна ме в очите
с ръкав дискретно ги изтри.
Приклекнах пред жената стара
и реших да я попитам,
а там зад мен, по тротоара
градът туптеше в своя ритъм.
- Кажи ми бабче, ама честно!
Помниш ли последния букет за теб?
- Не помня сине! Не живея лесно,
че пенсията не стига и за хлеб.
- Ще ми позволиш ли Бабо?
Дарявам те със тез цветя!
Главата ѝ потрепта слабо,
лицето старо засия.
- Сполай ти чедо! Само рече,
изправих се и продължих,
а тя ми махна от далече
и тук завършва моят стих.
Авт. Весо: 02.02.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
