1.10.2006 г., 9:53 ч.

Буря 

  Поезия
546 0 2
Тишина................
прозорецът спи...Спокойствие?
Не!Нещо....някой...,не....тягост?
Да!Нещо изпълва въздуха
лек ветерец,свежо подуха
На дърветата,клоните,листата...
спогледаха се озадачени на улицата децата
ослушаха се птичките
хм...притихнали са всичките
Слънцето го няма,слънцето се е скрило
в облаци цялото небе се е обвило
бляскава лента раздърпана силно
прорез във мрака,опит да светне...безсилно
небето се смъкнало някак си ниско
ето я бурята,толкоз е близко
тътен далечен,боботене сякаш
блясва светкавица...гръм,и се стряскаш
ветрецът прохладен гърди е изпънал
на кораб в морето платната опънал
и вие и стене,гръмовно ечи
едно слабо дръвче огънато пищи
дъжд се изсипва-разпрано небето
Камшик земята шиба подгонил на вятъра конете
Закъснял гларус,крилете огъва
лети устремно,стихията го спъва
и гонят се шеметно парцалите-облаци
електрическа дъга разпръсква ги на тласъци
грохот оглушителен,стене земята
под напор титаничен-на стихиите децата
Дървета преди минути-застинали статуи
се кланят и молят се-Пощади листата ни!
Фиуууууууу...с насмешка отвърна фартуната
Извинете,но не ви чух думата
...............

© Димитър Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??