1.10.2006 г., 9:53

Буря

780 0 2
Тишина................
прозорецът спи...Спокойствие?
Не!Нещо....някой...,не....тягост?
Да!Нещо изпълва въздуха
лек ветерец,свежо подуха
На дърветата,клоните,листата...
спогледаха се озадачени на улицата децата
ослушаха се птичките
хм...притихнали са всичките
Слънцето го няма,слънцето се е скрило
в облаци цялото небе се е обвило
бляскава лента раздърпана силно
прорез във мрака,опит да светне...безсилно
небето се смъкнало някак си ниско
ето я бурята,толкоз е близко
тътен далечен,боботене сякаш
блясва светкавица...гръм,и се стряскаш
ветрецът прохладен гърди е изпънал
на кораб в морето платната опънал
и вие и стене,гръмовно ечи
едно слабо дръвче огънато пищи
дъжд се изсипва-разпрано небето
Камшик земята шиба подгонил на вятъра конете
Закъснял гларус,крилете огъва
лети устремно,стихията го спъва
и гонят се шеметно парцалите-облаци
електрическа дъга разпръсква ги на тласъци
грохот оглушителен,стене земята
под напор титаничен-на стихиите децата
Дървета преди минути-застинали статуи
се кланят и молят се-Пощади листата ни!
Фиуууууууу...с насмешка отвърна фартуната
Извинете,но не ви чух думата
...............

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...