19.07.2008 г., 0:52

Бях

1.5K 0 5
Бях тревога,
бях зов...
Бях трепет,
любов...

Бях мечта,
бях познание...
Бях радост,
упование...

Бях милост,
бях желание...
Бях истина,
признание...

Сега съм скитница,
сега съм бяг...
Една измислица,
не съм, която бях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирена Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страшно много ми хареса стихотворението ти Мирена, щом да ме вдъхнови...Браво!Благодаря ви сърдечно за хубавите изказвания!Прегръдки и целувки!
  • Вилияна, прекрасен стих
    Благодаря ви !

    Ето нещо..написано преди минути..
    В скитането преоткрих
    забравени неща...
    Калта от тях изтрих
    и напук на всичко аз ги възродих...

    Дълбоко в мене бе заспала
    предишната жена...
    Знаех, че не е умряла -
    невъзможно бе това...
  • Може би сега си всичко предишно...
    и още нещо...и скитница... и вятър...прекрасна си...
    с обич, Мирена.
  • "В търсене на пътя се изгубих" (Блага Димитрова)
    Докосва стихът и, Мирена! Прекрасен стих! Не си измислица! Толкова си истинска! В скиталчеството се откриват много истини! Дано да откриеш своята и да се усетиш по-жива и желана от всякога!

    viliana_popova (Вилияна Попова), и твоят стих е чудесен! Идеално допълнение към стиха на Мирена!

    Сърдечен поздрав и на двете, с пожелание да намерите себе си! Прекрасни сте, момичета!
  • И аз не знаех как да се намеря,
    и пътят търсих дълго , но сега..
    Разбирам ,че я има тази радост,
    когато те докосне любовта...

    И пак се чудих аз ли съм?Не съм ли?
    Променена се усещах , но видях..
    Аз съм същата , със същите мечти..
    Но се съмнявах още: Бях или не бях?

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....