Morgana (Ди)
188 202
29.05.2008 г., 14:39 ч.

Бях ли някога мечта 

  Поезия
733 0 13
Не съм жена,
аз съм усещането,
което не изпита.
И сега не съм сама,
откакто сляпо ме подмина.

Не съм човек,
аз съм болката,
която те събужда.
Стара съм. Почти на век,
аз съм жената,
която зовяха като чужда.

Не съм измислена,
аз съм тъгата на звездите -
блясък от жълти цветове.
А викът ми днес е пак подтиснат,
след завоя на мечтите,
в края на нечии паралелни светове.

Не съм картина,
аз съм шедьовърът
на сляп художник.
И горда съм със своята природа...
Не съм стенание,
премълчах те в безбожния ти подвиг.
Аз показах, че съм силна -
няма изневяра в женската порода.

Но аз не съм жена,
аз съм просто усещането,
което те погуби.
Бях ли някога мечта?
Мечта, която да обичаш,
от страх да не изгубиш?

© Ди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??