Колко мисли ми събуди!
колко същества във мен пробуди.
С колко стъпки по тавана
бягах от душата си пияна.

Сега съм малко уморен,
дори китарата не плаче
вече в мен.
Утихна всичко...
И на сърцето
малко му се спи...

Във не един живот
съдбата ще ни срещне...
И Някой иска го това.
Представления във Вечноста
- са много,
но актьорите сме точен брой.

И помня някъде във древноста,
/и нравите, и хората, когато бяха лоши/,
че Ти погали ме с една сълза,
и никой нямаше въпроси.

Арената попива ми кръвта,
изчезва всичко без следа...
но най последно мислех си
за таз сълза...

Бях роб.
Бяха избили цялото село и само по-големите момчета ни взеха.
Работехме тежко. Биеха ни. Работехме от тъмно до тъмно.
Веднъж дойде някакъв главен господар. Накара ни да се бием един по един с голи ръце. После с тояги.
Отведе мен и още три момчета.
Тичахме след него вързани за коня му. Босите ни крака станаха на голи рани.
Затвориха ни поотделно в железни кафези. Някъде долу ревяха лъвове.
Започнаха да ни учат да се бием. Вечер плачех за мама, за татко, за сестричката. Никой не ме погали, никой не ме погледна топло вече пет години откакто съм роб. Навярно отвън изглеждам здрав, силен мъж, но от вътре съм момче. Когато плача се свивам в ъгъла. Не издавам звук. Не искам никой да ме чуе. Понякога плача без сълзи - някак навътре сякаш падат. Някъде към сърцето може би.
Тогава дойде ти.
Разнасяше храна и вода. Не зная какво е станало с момичето, което беше преди теб.
Веднъж погледнах очите ти. Ти ми се усмихна. Тъжно.
Самото място беше зловещо. Избивахме се един друг. Тълпата изпадаше в екстаз и искаше още,и още смърт и кръв.Ти идваше всеки ден. Бях един от многото. Жадувах да ме погледнеш пак. Веднъж даже докоснах ръката ти. Погледна ме. После плаках. През ноща сънувах очите ти. Събудих се, гледах звездите. Лъвовете пак гладни ревяха. Утре излизах отново на Арената.
Бях добър боец. Но душата ми се измори. Не исках да убивам повече. Не исках да живея в клетка. Не исках да съм куче. Много красота видях в очите ти, много топлина, много тъга, много болка. Реших, че ще те срещна в друг живот.
На Арената паднах на колене преди боя. Свел покорно глава пред меча на противника. Тълпата освирепя. За нея това бе наглост, дръзка наглост.
Не искам да ти разказвам повече. Не е за разказване, а и са само няколко мига.
Ето вече съм тук.
Видях те.
Докоснах даже ръката ти. Видях усмивката, очите ти. Дори те целунах.

Ще те търся и в следващите животи. Важно ми е дори само да знам че те има. Важно ми е да виждам усмивката ти в съня си, да спомням топлината на ръката ти.
Важно ми е.