Врях, кипях в любов и изневери...
В живота си във кръговрати се въртях.
Очаквах, давах даже се напивах
но всъщност в самота живях.
Обичах ласките човешки!?
Обичах да помагам на света...
Обичах да се усмихвам на нещата
прости, даващи ни топлина.
Но в ден един... Душата си пробуди!
И осъзнах че не съм виновен аз.
Виновни бяха тези дето
внушиха ми тоз тежък грях.
Грехът на ангелите бесни...
Тез, същите, със белите крила.
Който вече болката не траят...
И търсят бяла светлина.
© Ангел Всички права запазени