БЯЛО ПОСЛАНИЕ
Завиждам на вещите, които докосваш;на завесите, които галиш с ръката си;на дивана, поел топлината ти;на чашата, която докосваш с устни;на часовника, който те събужда сутрин.
Завиждам на всичко, което те заобикаля...Дали тези вещи осъзнаватколко искам да бъда на тяхното място -безмълвна, неодушевенаи в същото време изпълнена с ТЕБЕ?!...
Качих върху вятъра своите мислида стигнат до тебе във капчици чисти,във меки перца, до ръката ти спрели -безшумни и леки, наивни и бели.
Душата ми тихо във тях се е скрила,докосва те с нежност, невинност и сила.Не зная дали ще усетиш до колковъв тях е събрана моята болка.
Завиждам на всичко, което те заобикаля...Дали тези вещи осъзнаватколко искам да бъда на тяхното място -безмълвна, неодушевенаи в същото време изпълнена с ТЕБЕ?!...
Качих върху вятъра своите мислида стигнат до тебе във капчици чисти,във меки перца, до ръката ти спрели -безшумни и леки, наивни и бели.
Душата ми тихо във тях се е скрила,докосва те с нежност, невинност и сила.Не зная дали ще усетиш до колковъв тях е събрана моята болка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Георгиева Всички права запазени
