И тъй стана,както казах не отдавна:
"Ще минат дни,
а ти ще забравиш за влюбените ми очи,
за безбройните клетви,
дори и за сълзите по изгубени мечти!"...
Ти отричаше тогава,
както отричаше и нашата раздяла.
Дори и спомените догоряха,
а думите лъжовни от забрава остаряха.
Късно е да се върна!
Късно е прошка аз да моля!
Самотата ще прегърна
и малките копнежи ще преборя!
Бъди щастлив със нея,
тя е по-добра!
А аз ще намеря сили да оцелея!
Бъди със нея,тя е идиалната жена!
А аз съм порочна и грешна,
но тя е вярна и честна!
Обичай я,тя е по-добра...
© Усмивка Всички права запазени