Докога ще живеем като прости овце
в страна със славно минало и могъщи царе,
дето тежки битки е печелила навред
и деца велики родила е безчет?

Докога ще потъпкваме народната гордост
и ще гоним върха със измама и подлост...
докога ще се радваме на нещастия чужди,
вместо да си помагаме и да бъдем задружни?

Докога ще прескачаме наред правилата,
а пък после ще тичаме да си търсим правата,
докога ли ще дирим оня изход най-лесен -
да забегнем в чужбина на устата със песен?!

***

Има ли по-красиви от наш'те езера,
дето гордо разливат се в Рила планина,
и не е ли най-славен онзи наший Балкан,
от хайдушките стъпки който е разчертан?

Не сме ли в безброй битки победители,
не сме ли наречени на Европа спасители,
не сме ли се надигнали след петвековно робство,
не сме ли се доказали, и свойто превъзходство?

***

Далеч сме по-добри, отколкото показваме,
за жалост, да признаем, че ни пука ний отказваме,
развитието ни протича със забавен ход,
но сме потомци на един велик, велик народ!

И още спомняме ония шипченски герои,
минавайки по тъй познатите завои,
и на Левски и Ботев йощ ехтят гласовете,
ала не във ушите, ами там във сърцето!

***

Те, сърцата ни, бият за тебе, родино,
дето си ни едничка, наша майчице милна,
и закърмени с онуй Кубратово послание,
ще сме вечно единни за теб, наша Българийо!

***

Историята помни могъщите ни царе.
Освен тях, друг не може "Цар" да се зове!!!