България пада
България страда,
България пада
от капан във капан
и от гроб пак във гроб.
България страда,
изпитва наслада
онзи там, той - без срам.
Европейският роб.
Той по гръб, знам, не пада,
по корем пак лежи,
нека пърли се в Ада
и за всички лъжи да плати.
И народът ни иска пощада,
а България страда
и пада...
надолу във чуждите планове,
и се моля, и мисля си „Рано е”.
И дано все пак да останем.
Властник наш, ний му викаме
„Гада”!
И се навеждаме, а България страда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светозар Петров Всички права запазени
Страхотно си го написал, браво ! 
