3.11.2015 г., 22:46

Българско наследство

518 1 2

Българийо велика, славна ти.

Какво отгледа до сега, Българийо?

Деца, които забравиха своите деди.

Боли ме, да гледам как разпада се, родината ни, майко.

 

Кажи ми нещо ти, столетнице велика.

В миналото славно, достойни синове роди.

Но кажи ми, майко, затова ли ги убиха?

За да гледат днес, как някой достойнството им разби.

 

Защо търпим, да защитим животът наш.

Защо да чакаме, всичко да е на пожар.

Мълчи и търпи народът стар.

Търпи, че вече има, петвековен стаж.

 

Децата ти спят дълбоко, майко.

Събуди ги и им припомни,

че децата са, на племе силно и юнашко.

Нека станат, майко, да станат момци и моми!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще се случи, всичко зависи от нас, ако надигнем глас ще получим каквото искаме. Трябва да въстанем, не само заради овиличението на тока,но и за минимални неща, но не само София а целият народ, и виж тогава дали няма да сме добре. Ние сме най зле в европа, заради благите ни политици.
  • Били сме държава "велика,славна", но за съжаление изгубихме , потъпкахме идеалите на великите българи. Сега е нужно да живеем човешки и по- добре, но как ще се случи това?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....