Изповед на един монах

Изгубените вещи

от лавката ме викат:

Избирай, без да спираш

и никого не връщай.

По стръмната пътечка

изкачват се душите

и никоя не знае

дали е верен пътят.

Изгубват се внезапно –

уж цял живот се трепят

и трупат, драпат, бързат,

а после осъзнават,

че всичко е напразно,

че вече дълго време

са свърнали от пътя

и път нагоре – няма.

В килията ми скромна

се трупат на пълчища –

внезапно са си спомнили,

че нещо все пак липсва.

Разбрали са накрая –

смирени, покорени,

че се достига Рая

не с стълба позлатена.

А долу, в манастира –

мъже във черно расо

и с дарба да намират

изгубеното паство

с най-ценното богатство,

познато на земята –

Христовото причастие

и Дух – душа крилата.

На думите Му верни,

по стъпките Му стъпват,

принасят се във жертва

за нашето безсмъртие.

...

Принцесата във мрака

очите си изплака.

Принцът на друга се радва

на сребърната си сватба.

Тя – ще стъпи в Рая,

боса и незнайна.

24.05.2017