Целуване на маргаритки
Детето в мен целува маргаритки
сред дъхавите слънчеви треви,
обича без подбор, обича всички..
И после падат първите мъгли...
Жената в мен кокетно се изправя,
разкършва със наслада рамене,
излизайки през огледалото
на детските си светове.
Детето се е сгушило в жената,
жената е притихнала до мъж –
идилия, граничеща със святост...
Семейство, дом и влюбен дъжд.
Децата - две. Подрастващи човеци
целуват маргаритки сред треви...
Жена и мъж ги чакат на пътеката...
И после идат новите мъгли...
Мъглата в мен полека се разсейва
и пак съм в огледалния си свят,
отсреща дъщеря ми се оглежда
в очите ми. И ставам листопад...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Симова Всички права запазени
