25.10.2012 г., 15:01 ч.

Целуване на маргаритки 

  Поезия » Гражданска
715 0 4

Детето в мен целува маргаритки

сред дъхавите слънчеви треви,

обича без подбор, обича всички..

И после падат първите мъгли...


Жената в мен кокетно се изправя,

разкършва със наслада рамене,

излизайки през огледалото

на детските си светове.

 

Детето се е сгушило в жената,

жената е притихнала до мъж –

идилия, граничеща със святост...

Семейство, дом и влюбен дъжд.

 

Децата  - две. Подрастващи човеци

целуват маргаритки сред треви...

Жена и мъж ги чакат на пътеката...

И после идат новите мъгли...

 

Мъглата в мен полека се разсейва

и пак съм в огледалния си свят,

отсреща дъщеря ми се оглежда

в очите ми. И ставам листопад...

© Румяна Симова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??