Чакам
На спирката съм. Чакам.
Да отпътувам нанякъде.
Накъде? Не знам.
Там, където ще съм сам -
на скалата на тъгата ...
Отвисоко да огледам
този път зад мене
криволичещ като змия,
парчелосал ми душата
на обич и на гняв,
докато прав вървях
към щастието и обратно ...
Мълчалив стоя и чакам.
Сгъстява се и мрака.
Някаква вест поне
вятъра да донесе ...
Сливат се безброй
облаци и мисли - порой
от дъжд словесен
ведно с идващата есен
в давеща се моя песен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
