Забързали напред все крачим
и в хаоса на новините
ту се присмиваме, ту плачем--
война без фронт и победител.
Да вземем нашите ченгета:
сигурността ни защитават.
Громят те нарко-порно-гета--
и босът цял, страната - цяла.
Внедрено в крупни групировки
ченгето вкарва зад решетки,
но с едри пачки за уловки
то става тяхна мажоретка.
Да придобива агентура
и да залага С-е Р-е С-ета!?
Но кой глава в торба ще туря,
че утре в списъци да свети?
В Правителството дава справки
с привкус - партийни интереси.
Без много шум заделя папки
за кръгове и за мутреси.
По братята американци
и мюсюлманските емирства,
на демократи в златни ланци
играят те по тънка свирка.
След глътка въздух в тази криза--
набутваме се в далавери.
Джобове празни! - Дай за миза
честта ... и ставаме авери.
Върти се шеметно земята,
а с наште мозъци промити,
таим във пазвите змията
и накъде вървим? - Не питай! ...
© Иван Христов Всички права запазени
Един рационален анализ на обществено - политическото ни битие, превърнат в поезия, която спонтанно ме отвежда към светлата традиция на класиката - там, където умовете воюват с оръжие и с мисъл и пишат моралните и етични завещания за бъдещето...
Поздравления!