15.08.2007 г., 0:24

Черен ангел

3.4K 3 11
Черен ангел, мрачна си ти
с красотата на древна богиня,
сред хората тайно вървиш
и всяваш мрак и обида.

Пленени от твойта красота,
те искрено се радват.
Някои виждат любовта
и за теб души си дават.

И да, наистина така е -
ти си приказно красива,
но в душата ти витаят
болка, ярост и обида.

Вървиш напред с коси разпилени,
само вятърът с тях играе.
Устните ти кървавочервени
целувка какво е отдавна не знаят.

Ти беше някога добра,
със поглед мил, засмян,
но излъгаха те в любовта,
подиграха се без свян.

За мене ти си прозрачна
и аз не те виня,
подай ръка, момиче мрачно
и от мрака ще те изведа.

Сам дълго там се лутах,
но накрая светлина открих.
Ела със мен по пътя лунен
в сияния на хиляди звезди.

Ангелите първи падат -
най-добре аз знам това,
но в душите им остава
скрита нежна любовта.

Черен ангел, идваш ли с мен
с красотата на древна богиня,
нека дойде веч светлия ден
с любовта като нова светиня!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря на всички за топлото посрещане и милите отзиви! Радвам се, че Ви харесват моите произведения, Вашата оценка означава много за мен, наистина! Искам само да вметна, че това стихотворение не е посветено на конкретна личност, а спрямо моите наблюдения въплъщава стилизиран образ на повечето съвременни дами.
    Благодаря Ви, ангелчета и усмихвайте се!
  • С красотата на древна богиня
    черен ангел тръгва към теб!
    И вече няма болка, ярост и обида
    с този мъж с душата на поет
  • Поздрав,трогна ме стихът
  • Добре дошъл!
    Пиши, защото го можеш!
  • Хубав стих, но защо Черен ангел- те са бели и прекрасни, а и това момиче го заслужава, щом искаш ръката му. Добре дошъл и от мен.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...