ЧЕРНА КУЧКА СЪС СИНИ ОЧИ
... черна кучка със сини очи –
не скимти, нито лае, не хапе,
пред вратата ми цял ден клечи,
сякаш аз съм махленски касапин,
спи на моето входно чердже –
гост не смее да стъпи на прага,
като види, че нося въже,
изръмжи ме – и хуква да бяга,
не яде кренвирш „Леки” с месо,
и нарече ми стека подметка,
аз я кръстих Мария Тюсо! –
оживяла пред мен статуетка,
тя понякога много тъжи,
че не идва със мен на разходка,
не ми вярва на всички лъжи,
но – чета ли ѝ стихчета, кротва,
тази черна Богиня е взрив
от убийствено хищни спирали! –
аз със нея съм истински жив,
като дойде при мен да се гали,
тя – чернилка, а аз – беловлас,
днес дори я разресах с чесало...
Тази кучка е моето „Аз!”,
разделено на черно и бяло.
© Валери Станков Всички права запазени