Черните очи
Очите му, черни и толкова неверни,
тя страшно обича и само в тях се врича.
Но вече няма пламък в тях,
обичта - превърнала се в прах!
Остава единствено спомена
за любовта прогонена...
Колко нощи тя го е чакала
и колко сълзи за него е проплакала.
Потънала в самота, тя го чака,
изпълнена с тъга.
И все пак надеждата гори
в нейните отчаяни очи,
вярвайки, че той ще спре
да докосне нейните ръце.
Но поглед назад той не обръща,
любовта му не се връща...
Защо светът е така жесток?!
Защо на самотата тя трябва да е роб?!
Разбирайки, че няма шанс за тяхната любов,
тя се бори за живота си нов...
... А черните му очи прекрасни
на хората остават подвластни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Шейретова Всички права запазени
