ЧЕРНО, БЯЛО
ЧЕРНО, БЯЛО
Отдавна не сънувам цветни сънища.
Животът е отдавна чернобял.
В съня си крача все по глухи пътища,
покрити с черна, миризлива кал.
И крачат черно-бели минувачи.
Посоки няма, ала те вървят.
Изглеждат някак уморени, мрачни,
но кал ще ги покрие, ако спрат.
Бели призраци, всъщност сънувам,
в апатично-безрадостен град.
Черни сенки от мрака изплуват
и обгръща ме призрачен хлад.
А кога се събуждам – не зная.
Може би, пък, изобщо не спя.
Боже Господи, все ми е тая!
Черно-бял минувач съм. Вървя…
1996 г.
Добрич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
