24.07.2006 г., 20:43 ч.

Червена пролет 

  Поезия
621 0 6

Червеният гербер в моята стая
посрещна за пръв път утринта...
Златен прах в гънките на безкрая-
тя идва и плаче в кристална роса...

Аз докоснах черната стъклена ваза-
герберът несмутим е пред мен,
защо ли отдавна вече не забелязвам
когато някой ме гледа сломен...

Не съм егоистка,а логиката е тук,
само е твърде пролетна....знам!...
Герберът е червена вода от капчук,
не искам да си до мен,а да си сам...

Прощавай за нищо- щастлива съм...
гербери,пролети...толкова много...
И не искам някой митичен,здрав сън
да задави Вселената в "Сбогом!..."

Хиляди думи и нишки от цвят -
мъничко зная за старата Атлантида...
Все се разхождам из вашия свят -
на безкрая в пролет конците oплитам...

© Пламена Кожухарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??