Червена пролет
Червеният гербер в моята стая
посрещна за пръв път утринта...
Златен прах в гънките на безкрая-
тя идва и плаче в кристална роса...
Аз докоснах черната стъклена ваза-
герберът несмутим е пред мен,
защо ли отдавна вече не забелязвам
когато някой ме гледа сломен...
Не съм егоистка,а логиката е тук,
само е твърде пролетна....знам!...
Герберът е червена вода от капчук,
не искам да си до мен,а да си сам...
Прощавай за нищо- щастлива съм...
гербери,пролети...толкова много...
И не искам някой митичен,здрав сън
да задави Вселената в "Сбогом!..."
Хиляди думи и нишки от цвят -
мъничко зная за старата Атлантида...
Все се разхождам из вашия свят -
на безкрая в пролет конците oплитам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Кожухарова Всички права запазени
