Червеният лист на лотоса
Червеният лист на лотоса
На Стефан Андонов
Разполагам с малко часове,
след едно пътуване до рая...
Но не, по-скоро раят срещна ада,
под разхвърляни чардаци,
като разкъсани архангелски криле...
И кръстове и минарета -
захвърлени човешки знаци
в коренището на древен лотос...
Очите ми отплуваха на изток,
унесени от пролетната кротост,
понесени във лотосови лодки.
Докосвам оловните кубета
с птичите криле...
... долавям чудни нотки
с бастуна на слепеца,
препъващ се във елински колони...
С войнишкия ботуш в праха чертая
забравени места на римските пилони.
Посрещна адът рая,
и аз гадая
по писъка на лутащи се чайки,
по черните забрадки на вкаменени майки,
по неизписани листа във детските тетрадки.
Животът и смъртта гадая.
Орлите тук са мъртви...
само гълъби и чайки,
и черните гмурци
във Босфора пируват.
Търговците - безликите плувци
в човешкия поток -
със древните империи търгуват.
Разполагам с малко часове,
след едно пътуване до края,
където свършва се светът
и всяка приказка започва.
Къде ме води, аз не зная...
Но тук започна моя път...
Желая, друже, да те видя пак,
поне веднъж, пред края...
Шестстотин арестувани в протеста.
На площад "Тексим".
А аз съм някъде в съседство -
през един квартал,
пленен от древното наследство,
със апарат в ръце - турист...
А някъде в съседство -
през един квартал от мен,
шестстотин арестувани,
под дивен шум на алени криле.
Разбитото лице, очите -
комунист със знамето в ръце...
и следва обвинение, светкавична присъда...
През един квартал, в съседство,
със апарат в ръце - турист.
Лотосът отрони следващ лист,
и моите очи и няколко милиона други,
проследиха го в изгарящ лъч...
между Света София и Синята джамия,
търговците със суха жлъч,
намръщени загърбват падащия лист.
Незрящ съзирам в него своя лик,
и моята любима...
и още буря, която се надига,
и също, друже, твоя миг,
прекършил миговете на съмнения.
Дълбоко в мен набира сила вик,
и аз зова те, приятелю, по име,
с онази воля, съградила
лотоса, отронил лист без име.
Навън гърми, набира сили
непозната буря... Награди ме
с вятър, с бунт - във болката се свили.
Погледът ти вече някак друг,
лишен от остротата
на вярата, сега отровена в съмнение.
Неловко тихата раздяла -
очите сведени във извинение.
И всичките мълчим с разбиращи лица,
като роднините на чуждо погребение.
Но жива, жива е кръвта
и аз... не вярвам - знам -
със теб били сме, друже, там,
когато лотосът отрони следващ лист
над площад "Тексим"
и шестстотин арестуваха в протеста!
Под шума на алени криле,
приятелю, ти беше комунист,
понесъл алената песен на ръце.
Разполагам с малко часове...
когато адът срещна рая,
и аз започнах да гадая
по писъците на разстреляните чайки,
по черните забрадки на пищящи майки,
по неизписани листа във детските тетрадки,
по живота и смъртта,
приятелю, аз днес гадая
и утре знам и вярвам
тук ще бъде рая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
! Поздрав!
