25.10.2012 г., 15:45

Чест! За Генерала!

926 0 2

 

 

"Отлитащи неусетно, се нижат годините. 
Броеницa шарена - аз я наричам Живот.
В нощите неспокойни бродя  из руините
на преживени спомени. И вия. Като койот.


Обхождам тъмните им обширни владения.

За малко спирам някъде. Кратко скърбя.
Броя белези. Раните - стари уж? А кървя!  
Край мен - призраци и видения. Но вървя.


Душа - облечена в кожа на звяр. Хищник бях. 
Нали сред зверовете живях. И в шантав свят.
Хората-Вълци. Дебнеха злобно. Да се изядат!  
Браних се. Запазих Сърцето живо. И Оцелях. 


Времето беше сурово тогава. И ме промени.
Ровя се из архивите му. Душата ги съхрани.
Ударите на Съдбата, защо помня още? Уви!
Безсмислено. Изтърпях някак. Живея, нали?


Приятелю, знам, че се питаш? Защо говоря това?
Защо ровя старите спомени и в тези стари говна?  
Мислиш си - минало е? Ами огледай се. Сам ВИЖ! 
Света - луд! И още по гнусна клоака! А ти търпиш?!


Лоясват сърца в гърдите. Разумът - кълве просо!
Всеки е плячката. Просто - кърваво трупно месо.
Ако си звяр - убиваш. Живееш и пиеш чужда кръв.
Заек си - бягаш. Изяждат те. Или ползват за стръв.


Такова време, казваш - злорадо и диво! Така ли? 
Изроди грабят. И тъпчат. Мамят. Убиват деца!
Гнусен! Луд Свят! Душите? "Блажени" са. Спят!
Сторихме Ад на Земята! Господ ли?! Той е сляп!"

...................


Слушах думите. Стареца- белобрад. Ветеран.
Умислен подмина ме. Все още от гняв обладан.
Някаква лелка ми шепне. Слушам я онемял:
"Някога бил на фронта. Казват-бивш генерал.


Сакат. Стар и болен. Сега просто един Клошар.
Не слушай. Луд е човекът. Няма пари и за цяр."
Забързах крачка след него. И го настигнах...
Подадох ръка. С десетачка. Високо и ясно му 

                                                             казах:
                     
                "ГЕНЕРАЛЕ! ОТДАВАМ ВИ ЧЕСТ!"



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Камазовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...