"Човекът"
Във кръв гореща къпе се Човека,
потръпваш в студ мъртвешки,
празен поглед виждаш отсреща,
пронизва те писък див.
Разпадаш се и в себе си чувстваш, че не си жив.
Златен аромат ноздрите разтваря.
Пълнолунието избледнява.
В безбройните звезди кръв съзираш ти,
кърлеж ненаситен с вълчи зъби.
Подут и пълен си сега,
и забравил си, че писъка
изтръгнат е
от твоята уста.
потръпваш в студ мъртвешки,
празен поглед виждаш отсреща,
пронизва те писък див.
Разпадаш се и в себе си чувстваш, че не си жив.
Златен аромат ноздрите разтваря.
Пълнолунието избледнява.
В безбройните звезди кръв съзираш ти,
кърлеж ненаситен с вълчи зъби.
Подут и пълен си сега,
и забравил си, че писъка
изтръгнат е
от твоята уста.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гери Всички права запазени
