wola (Гери)
53 68
30.04.2008 г., 15:01 ч.

"Човекът" 

  Поезия
600 0 3
Във кръв гореща къпе се Човека,
потръпваш в студ мъртвешки,
празен поглед виждаш отсреща,
пронизва те писък див.

Разпадаш се и в себе си чувстваш, че не си жив.

Златен аромат ноздрите разтваря.
Пълнолунието избледнява.
В безбройните звезди кръв съзираш ти,
кърлеж ненаситен с вълчи зъби.

Подут и пълен си сега,
и забравил си, че писъка
изтръгнат е
от твоята уста.

© Гери Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ама много ми харесва този твой стил на писане.. направо ме вмъкваш в друга вселена , нарисувана по някакъв странен начин от твоите думи...Извинявай , че не мога да го обясня достатъчно добре...
    Човекът - къпещ се във кръв...
    Човекът - потънал в студ мъртвешки...
    Ти търсиш нещо различно (отвъд външното) с писък...
  • Благодаря, вече си мислех, че никои няма да хареса този стил на писане.Всеки коментар е важен за мен.
  • Твърде е абстрактно дори за моя вкус... но ми хареса.
Предложения
: ??:??