ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФОРА НА БОГА
... по-тих и от Луната виторога, по-светъл и от пролетния дъжд,
човекът е метафора на Бога! – от Нищото се ражда – изведнъж,
живее късо – сетне си отива, разпада се на слънчеви петна –
и неговата светла перспектива е – да превърне мрака в Светлина,
дали е цар, или щастлив бездомник, вторачен в празното си портмоне,
дано светът с добро да го запомни – и с блага дума да го спомене,
аз благата си вест ще му изпратя, преди да си нарамя своя път,
сред 7 милиарда мои братя за теб, братле, ще дишам с пълна гръд,
дори да грохна в черна изнемога, ще вярвам – до последния си ден! –
Човекът е метафора на Бога! – и всеки негов миг ми е свещен.