10.09.2023 г., 10:35 ч.  

Човекът е метафора на Бога 

  Поезия
185 7 5

ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФОРА НА БОГА

 

... по-тих и от Луната виторога, по-светъл и от пролетния дъжд,

човекът е метафора на Бога! – от Нищото се ражда – изведнъж,

живее късо – сетне си отива, разпада се на слънчеви петна –

и неговата светла перспектива е – да превърне мрака в Светлина,

дали е цар, или щастлив бездомник, вторачен в празното си портмоне,

 

дано светът с добро да го запомни – и с блага дума да го спомене,

аз благата си вест ще му изпратя, преди да си нарамя своя път,

сред 7 милиарда мои братя за теб, братле, ще дишам с пълна гръд,

дори да грохна в черна изнемога, ще вярвам – до последния си ден! –

Човекът е метафора на Бога! – и всеки негов миг ми е свещен.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оптимистична философия обвита в прекрасна поезия!
    Много ми хареса!
  • !!!
    Благословена вечер, морско момче!
  • И аз съм много впечатлен, винаги Ви чета с удоволствие.

    живее късо – сетне си отива, разпада се на слънчеви петна –
    и неговата светла перспектива е – да превърне мрака в Светлина,
  • Много, много добро е.
  • живее късо – сетне си отива, разпада се на слънчеви петна –
    и неговата светла перспектива е – да превърне мрака в Светлина,

    Е няма такава поезия!
Предложения
: ??:??