Човекът и неговите гласове

                                             Човекът и неговите гласове

                                                    ЧОВЕКЪТ

                        И днес аз датата задрасках

                        с пристъпно безразличие,

                        без интерес към нищо,

                        но пък има и двуличие.

                        Двуличие - да казвам, че умея.

                        Двуличие - да лъжа, че съм честен.

                        Двуличие - на тъп виц да се смея,

                        а в същност да съм злобно бесен.

                        Двуличие - ръката да целувам,

                        а после ядно да злословя.

                        Двуличие - във църквата да влезна,

                        а на дявола да почна да се моля.

                        И ще остане някъде след мене.

                        В поколенията. Там.

                        Това двуличие ще тегне

                         за мой и техен срам.

                                                ЛОШИЯТ  ГЛАС

                         Добре, да бъдеш честен нямам против,

                         но какво печелиш от това?

                         Ако питаш мен - напротив,

                         нужна ни е и лъжа.

                         Защо достойното да гониш?

                         Защо в очите трън да си?

                         Тепърва честноста да браниш -

                         ненужно е. Не, благодаря. Мерси.

                         Потънал си до шия вече

                         във хорска жлъч и суета,

                         по течението се пусни, човече,

                         срещу него нужна е борба.

                         А и на кой във тези дни му трябва

                         да бъде честен, чист човек?

                         Илюзия е туй. Измама.

                         Живеем в лицемерен век.

                                         ДОБРИЯТ  ГЛАС

                        Двоумиш се май, приятел,

                        какво сега да избереш?

                        Да бъдеш лицимер - лъскател

                        или война със себе си да поведеш.

                        Да трудно е - добре разбирам -

                        от пътя лесен да се отклониш,

                        и даже малко подозирам,

                        че мене трудно ще се довериш.

                       Но помисли защо си тука?

                       Защо живееш тоз живот?

                       Дали защото не ти пука

                       да съществуваш като роб?

                       Стегни се! Изправи се гордо!

                       Недей да гледаш във пръстта.

                       Със вдигнато чело се вижда,

                       а не с наведена глава.

                       Достойно изживявай дните,

                       бъди човекът, който си.

                       Строши на истината букаите,

                       свободна нека да лети.

                       Бори се. Удряй се и падай.

                       Дори от болка да крещиш,

                       ти пак достойно се изправяй

                       и някой ден ще победиш!