Дори храната има
вкус на прогнило.
Всеки спомен има
очарованието ти мило.
Аз грешна съм била,
ти знаеш. Ала твоята
душа, изгнила от
грехове, от мене криеш.
Зная аз, че си дявол,
друга премяна сложил.
От милото ти лице
ми се гади...
Извръщам очи от погледа ти.
А той така зорко ме следи.
Другите смятат ме за луда,
задето не падам в краката ти...
© Апокалиптикс А Всички права запазени