Чувства
Дори да лъжа себе си... аз те обичам
и често си мечтая за мига,
във който погледа ти пак ще срещна
и ще почувствам, че не съм сама...
И сякаш в мене всичко е умряло,
а чувствата са скрити под леда...
Докосвам ги, когато се протегна
и приютя се в твоята душа...
А песните ни... Да, отново вчера
си пуснах аз една от тях...
При спомените за това треперех...
Сега тъгата ми е скрита в мен...
Понякога изглежда ми възможно
отново любовта да бъде с нас
и да ни благославя с цялата си нежност,
и да ни пази с цялата си страст...
Мечтите ми, отново окрилени,
летят към Бога и към теб, Любов...
Ти имаш име, но така звучи ми
по-истинско от всичко на света...
12.06.2007г.(полунощ)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергина Петкова Всички права запазени
