22.01.2019 г., 9:34

***Чувствам се...

619 4 5

Чувствам се 
като въже
в къщата
на обесения.
Възелът
все още има 
пулс...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еха!
  • Поезия с мирис на чувство, което кара читателя да настръхне...при теб няма горе-долу, ти си винаги на високата творческа кота! Поздравявам те!
  • Онемях! Както винаги! Прозрение или самобичуване?! Чувствителността пулсира и взривява всяка дума, жест, дихание!
  • По Алфонс Доде:"Къщата на обесения"...
    Толкова ли е пусто в душата ти?!
    Образно!
  • Разби ме!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...