22.01.2019 г., 9:34

***Чувствам се...

618 4 5

Чувствам се 
като въже
в къщата
на обесения.
Възелът
все още има 
пулс...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еха!
  • Поезия с мирис на чувство, което кара читателя да настръхне...при теб няма горе-долу, ти си винаги на високата творческа кота! Поздравявам те!
  • Онемях! Както винаги! Прозрение или самобичуване?! Чувствителността пулсира и взривява всяка дума, жест, дихание!
  • По Алфонс Доде:"Къщата на обесения"...
    Толкова ли е пусто в душата ти?!
    Образно!
  • Разби ме!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...