22.01.2019 г., 9:34

***Чувствам се...

620 4 5

Чувствам се 
като въже
в къщата
на обесения.
Възелът
все още има 
пулс...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еха!
  • Поезия с мирис на чувство, което кара читателя да настръхне...при теб няма горе-долу, ти си винаги на високата творческа кота! Поздравявам те!
  • Онемях! Както винаги! Прозрение или самобичуване?! Чувствителността пулсира и взривява всяка дума, жест, дихание!
  • По Алфонс Доде:"Къщата на обесения"...
    Толкова ли е пусто в душата ти?!
    Образно!
  • Разби ме!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....